Идва един момент в живота, в който човек усеща, че е готов да стане родител. Това е наистина страхотно, защото какъв е смисъла на живота, ако не да създадеш свое семейство? Родителството освен всички грижи и отговорности е едно невероятно изживяване, изпълнено с вълнуващи мигове на радости и сълзи. Само, този който е станал родител знае, че това е истинския смисъл на живота и няма нищо по-прекрасно от това. За щастие науката и технологиите дават все повече възможности на младите семейства да изпитат това великолепно чувство. Постоянното развитие на медицината и усъвършенстването на специалистите е заради една единствена цел- да бъдат полезни на хората. Още от древни времена, грижата за здравето на околните се е считало за висше дело. Днешните времена могат да ни предложат невероятните възможности, като ин витро, абсолютна и пълна грижа и консултация от медицински специалисти. От нас остава само желанието да бъдем родители.
Днес ще поговорим за една важна част от лекарския екип- акушерките. Често не им обръщаме особено внимание , но всъщност акушерството е професия даряваща живот. Думата произлиза от френски : accoucher- раждам. Акушерката самостоятелно или съвместно с лекаря полага грижи за бременната жена, родилката, новороденото или гинекологично болната жена. Участва в профилактиката на гинекологичните заболявания и опазването на детеродните функции на жената от най-ранна възраст.
Исторически сведения за акушерския труд
В древни времена жените са раждали и прекъсвали пъпната връв сами или с помощта на по-възрастни жени. Предполага се, че пастирите, които са помагали при раждането на животните и са придобили общи познания за родови процес, са прилагали опита си в оказване на родилна помощ и на жените. Най-старите писмени сведения за бременността и гинекологичните заболявания се срещат в египетските медицински папируси.
В древен Египет има съсловие от жени, които са оказвали родилна помощ. Те диагностицирали бременността , като давали на жената специална напитка от особена трева ( буду-ду-ка) и мляко от майка на новородено момче. Ако жената започне да повръща след напитката, значи има бременност. Подобен метод е предсказвал пола на детето- зърна от ечемик и пшеница се поливат с урината на бременната. Ако първа покълне пшеницата, то новороденото ще бъде момиче, а ако е ечемика- то ще бъде момче. В древна Индия, пък при тежко раждане помагащата жена се обръща за съдействие от мъж лекар. Индийските лекари са първите, които са предложили рационални методи за помощ при раждане. В древна Гърция родилна помощ оказват жени, наричани omphalotomoi ( прерязващ пъпната връв). Те са диагностицирали бременност по редица признаци- отсъствие на месечен цикъл, обилно слюноотделяне, повръщане, гадене, поява на жълтеникави петна по лицето и пр. Гръцките акушерки са участвали не само с помощта при раждане и след раждане, но и са се занимавали с прекъсване на бременността. В древен Рим бременността и раждането са се свързвали с различни богини. Акушерката извършва определен ритуал към съответната богиня.
През средновековието се счита за неприлично с акушерство да се занимават мъжете лекари. Акушерската помощ са казвали т.нар. „баби”. Само, когато животът на родилката е застрашен, са викали лекар-хирург. Прекъсването на бременността се е считало за убийство на плода от църквата.
Научните постижения в медицината са предпоставка за подобряване на акушерските грижи. Бързото развитие на анатомията дава много полезни знания за акушерството и гинекологията: Андреас Вазалиус описва строежа на матката, Габриел Фалопий ( 1532- 1562) описва яйцепроводите, взели неговото име и т.н.
Раждането през вековете винаги е било съпътствано с голям риск за живота на майката. Акушерските отделения често за обхващани от пуерперална треска, с голям брой смъртни случаи. Пуерпералната треска (Puerperal fever) или следродилна инфекция е резултат от инфектиране на женските полови органи, по време, след раждане или при спонтанен аборт. Състоянието се диагностицира при температура от 38 ° C или по-висока такава през първите 10 дни след раждането. Ако не се лекува, състоянието води до фатален край. Най-честата причина за поява на следродилен сепсис е използването на замърсено медицинско оборудване. Други причини могат да бъдат инфекциите на пикочните пътища, мастит, инфекции на дихателните пътища, ендометрит, цезарово сечение и др. Симптомите са следродилната инфекция включват повишаване на телесната температура над 38 ° C, коремна болка, вагинално кървене, отделяне на лошо миришещи вагинални изтечения. Наблюдавайки няколко такива епидемии, англичанинът Александър Гордън през 1795г. установява, че „болестта засяга само жените, посещавани или акуширани от лекари или акушерки, които преди това са посещавали или болни пациентки”.
Огромна заслуга в борбата срещу родилната треска има унгарският лекар Игнац Земелвайс ( 1818- 1865), който е бил гинеколо
г и е работел във Виена. Тогава в болницата имало две гинекологични отделения.
В първото отделение работели лекари, които били също преподаватели в университет и често водели студенти. Във второто нямало студентски групи. Земелвайс забелязал, че честотата на треската е много по-висока в първото оделение в сравнение с второто, където няма студенти. Той се информирал за учебната програма на студентите и разбрал, че преди упражнение по гинекология, те имат упражнение по патология, където са правели аутопсии, част от които са били на починали от треска родилки. По онова време не е били прието лекарите да си мият и дезинфекцират ръцете и Земелвайс установил, че заразата се пренася от аутопсичната зала на здравите родилки. Той въвел миенето на ръцете и инструментите с калциев хипохлорид и така случаите на заразени здрави родилки драстично намалели. Земелвайс направил труд и представил резултатите си пред медицинската общност. Трудът му станал обект на подигравки и резултатите му не били признати. Научното съсловие не искало да приеме, че професорите сеят зарази със собствените си ръце. Кариерата на Земелвайс била съсипана и той напуснал Виенската болница. На 47 годишна възраст бил вкаран в лудница, където почива 14 дни след това от побой. Години след това откритието му бива световно признато. Днес на паметника на Земелвайс в Будапеща пише „Спасител на майките”.
Джеймс Симпсън ( 1811- 1870), професор по акушерство в Единбург, за първи път използва хлороформ при акушерски интервенции. Първата пациентка е толкова благодарна, че не е изпитала н
икаква болка по време на раждане, че кръщава новородената си дъщеря Анестезия. През втората половина на XX век навлизането на електрониката води до нов етап в акушерството. Едуард Хон създава първите акушерски монитори и така става възможно непрекъснатото проследяване на сърдечната дейност на плода.
При съвременното научно ниво на акушерството, гинекологията и модерните грижи, рисковете за бременните, родилките, новородените и болните жени са минимални.
В миналото акушерските грижи в Българиа оказват бабите, които помагат при раждане и облекчават родилките с билкови отвари и баене. Тези умения се предават от майка на дъщеря и от лечителка на ученичка. В знак на голямото уважение на българското население към „бабите” традиционния празник на родилната помощ е наречен „Бабин ден”
Първата дипломирана българска акушерка е Райна Попгеоргиева ( 1856- 1917), известна като Райна Княгиня. Тя е учителка от Панагюрище, която през 1876г. ушива знамето на Априлското въстание и в деня на избухването на въстанието го развява, редом до Георги Бенковски. След въстанието е арестувана, а през 1877г. по искане на европейските дипломати е освободена от турския затвор и заминава за Русия, където три години учи акушерство в Москва.
Началото на стационарната акушеро-гинекологична помощ в България се поставя през 1893г., когато е разкрито първото акушеро-гинекологично отделение в Александровкса болница в София.
Първото училище за акушерки в страната е открито през 1895г. под ръководството на д-р Димитър Стаматов. То набира 15 курсистки, за които няма изискване за образователен ценз. По-късно училището е закрито, а през 1909г. под ръководството на д-р Методи Славчев е открито ново. Първоначално курсът на обучение е с продължителност една година, а от 1920 става две години. От кандидатките започва да се изисква да имат завършено гимназиално образование.
Първата специализирана акушеро-гинекологична болница в България е Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза”, основана през 1903 година от княгиня Мария- Луиза. За първи управител на болницата е назначен д-р Димитър Стаматов.
Освен всички споменати до сега функции на акушерката, тя взема участие в решаването на проблеми, свързани с възпроизводството на населението, медико- социални въпроси на брака и семейството, социално-правни проблеми на бременната, майката и детето. Да си акушерка е преди всичко призвание. Акушерките се реализират професионално в специализирани болници по акушерство и гинекология, акушеро- гинекологични отделения на други болници, акушеро- гинекологични кабинети в извънболничната помощ, кабинети по стерилитет, кабинети по медико- генетични консултации, кабинети за семейно планиране, кабинети за социално- правна помощ на майчинството и детството, научни изследователски институти. Акушерката може да организира и ръководи здравни структури за промоция на здравето, здравна профилактика, здравно възпитание и обучение за бременни, родилки и техните семейства, училища за родители и училища за кърмене.
В днешно време висше образование по специалност Акушерка, за образователно-квалификационна степен бакалавър се провежда в редовна форма с продължителност 4 учебно години или 8 семестъра.
Тази професия е още една, която изисква пълно себеотдаване. Да участваш от най-красивата част на живота- раждането е нещо вдъхновяващо . Трябва да сме признателни и благодарни на хората, които посвещават всеки свой ден в това да бъдат полезни на хората. Категорично професията на гинеколозите и акушерите е призвание. Този, който усеща нуждата и възможността да помага на хората, е за тази професия. Нищо не може да се сравни с чувството, че работиш в полза на хората и че си свършил работата си добре. Тази професия се упражнява от хора, които са с много добри сърца, защото там, където се дава живот, трябва да се отдадеш на 100%, за да повярва майката, за да се чувства спокойна и да можеш да споделиш с нея радостта от това да дадеш живот.
Източник: „Професии в здравеопазването“ Л.Георгиева, С.Попова